Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния. ОКР е четвъртата най-разпространена болест. Тази диагноза се поставя също толкова често, колкото и диагноза за диабет и астма.

Често срещани компулсии:

• Броене на специфични неща (например стъпки), понякога по специфичен начин (например на интервали от две). Извършване на други повтарящи се действия с нетипична чувствителност към числа.
• Често миене на ръце
• Прочистване на гърлото
• Подреждане на предметите в права линия
• Проверяване дали е заключена колата
• Организиране на нещата по определен начин
• Включване и изключване на светлините
• Докосване на предметите определен брой пъти, преди напускане на стаята
• Ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките
• Изкачване на стълбите винаги завършвайки на един и същ крак

За хората с ОКР тези ритуали и придружаващият ги страх и безпокойство отнемат часове всеки ден, затруднявайки изпълнението на работните и семейните задължения.Понякога това поведение има и физически проявления. Хората които са вманиачени да си мият ръцете с антибактериален сапун и гореща вода (за да премахнат микробите) могат да разрушат защитата на кожата и да предизвикат зачервяване и разраняване като се стигне до дерматит. За останалите хора тези ритуали изглеждат странни и ненужни. Но хората с ОКР считат тези ритуали за много важни. Страдащите от ОКР чувстват, че техните мисли и поведение е ирационално, но се чувстват принудени да се придържат към тях за да намалят паниката и страха.

Причини: 

От 14 до 16 век в Европа се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични, сексуални или други обсебващи мисли са обладани от дух като Сатаната. Базирайки се на тази причина лечението включва изгонване на "злото" от "обладания" човек чрез екзорсизъм. В началото на 1910 Зигмунд Фройд обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изразяват като симптоми. Фройд описва клиничната история на типичен случай на фобия от докосване като започваща от ранното детство, когато човекът има силно желание да докосва неща. В отговор на това, човекът развива "външна забрана" против такъв тип докосване. Обаче тази "забрана не отменя желанието" за докосване; всичко, което може да се направи е потискане на желанието и "засилването му към несъзнателното".