Пролет на живо

На 1 март стартира международната кампания „Пролет на живо”, която се провежда в 50 страни по света, а в България се координира от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Това е 9-тото поредно издание на инициативата, която запознава малките и големи природолюбители с чудото на миграцията на птиците.

Кампанията „Пролет на живо” се организира от БърдЛайф Интернешънъл – световна мрежа от над 100 природозащитни организации по целия свят – и свързва хора от Европа, Централна Азия и Африка, които наблюдават и регистрират пристигащите от юг птици на сайта www.springalive.net. Организаторите са избрали 5 популярни и много красиви птици, които са акцент на кампанията – бял щъркел, селска лястовица, кукувица, черен бързолет и обикновен пчелояд.

В момента България се намира на първо място по брой направени наблюдения на завръщащи се от Африка птици – 102 от общо 233. Първите завърнали се щъркели, лястовици и кукувици са отбелязани на сайта от любознателни природолюбители. Ето и някои от първите наблюдения: На 17 февруари деца от ОУ „Неофит Рилски” в гр. Дупница наблюдават два щъркела, които кръжат над училището. На същата дата Таня Фердинандова от гр. Кюстендил е чула характерния глас на кукувица за първи път тази пролет. На 13 февруари Яна от гр. Бургас е отбелязала наблюдението си на лястовица, забелязана над пристанището в морския град.

Тази година голямата новост в кампанията е пилотната инициатива „Птиците ни свързват“, в рамките на която училища от Европа, Азия и Африка се свързват и изграждат дългосрочно партньорство за обмен на информация и съвместни образователни инициативи. Децата ще си разменят писма, е-мейли и дневници, ще изпращат видео-клипове, снимки и презентации. След това най-интересните ще бъдат публикувани в сайта на кампанията и в YouTube канала на "Пролет на живо".

116 годишен спринтьор от Индия

Най-възрастният спортист в света е индиец. Победителят в състезанието по бягане на 200 метра в неговата категория в град Коимбатур в южния щат Тамил Наду твърди, че е 116-годишен, съобщава местната преса.

Дхармапал Гуджар е единственият участник в надпреварата в неговата възрастова категория, който пробяга разстоянието за 46,74 секунди.

Индиецът, който е роден на 6 октомври 1897 г., взе участие и в състезанието по бягане на 400 метра.

По собствените му думи, той активно спортува и участва в различни състезания, включително маратони.

Би искал да представлява страната си и на международни състезания.

Правителството обаче не отпуска средства за такива пътувания, цитира думите му в. „Хиндустан таймс“.

Нека бъдем по-внимателни и да спрем войната по пътищата!

Всеки пети загинал у нас при пътен инцидент е на завой, всяка четвърта жертва на войната по пътищата е извън населено място при челен удар.

Това сочат данни на Българската браншова асоциация по пътна безопасност.

Доклад на асоциацията сочи, че за последните пет години извън населени места у нас са загинали близо 2 500 човека. Най-голям е техният брой на първокласни и второкласни пътища - съответно 867 и 587 загинали при ПТП извън населено място.

По автомагистралите на страната са загинали 159 души, а на пътища 3-и и 4-и клас - над 800 души.

На завой по пътищата на страната са убити 143 души, като над 1 400 са ранените.

При челен удар извън населено място има 95 убити и близо 600 ранени, сочат данните на асоциацията.

При удар в крайпътно дърво за последните години са загинали над 400 души, над 250 са смъртните случаи след удар в стълб, ограда или крайпътно съоръжение.

У нас има 6 автомагистрали с дължина 541 км. Имаме и 9 първокласни пътища, като тяхната обща дължина е 2975 км. 44 са пътища втори клас с обща дължина 4035 км и над 400 пътища трети и четвърти клас с над 12 000 км дължина.

Общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 602 км. Всяка година от винетни стикери се събират около 250 млн. лева. По данни на Европейската пътна федерация през последните години пътищата на Европа са станали значително по-безопасни, въпреки увеличението на автомобилния трафик над 3 пъти. По данни на ЕПФ по пътищата на Европа преди десет години са загивали над 60 хиляди души, докато тази година броят на жертвите е сведен до 28 хиляди.

Най-значим дял на загинали по пътищата е отчетен в Полша. Там загиват 110 на 1 млн. души население.

Следват Гърция, Румъния, Литва, Кипър - между 80 и 100 загинали на 1 милион.

Най-малко са загиналите по пътищата в Швеция и Великобритания - по около 30 на 1 милион. България е с 85 убити при катастрофи на 1 млн., при средно за ЕС - 65. Хората на възраст 15-24 години съставляват една пета от общия брой на смъртните случаи по европейските пътища, отчита ЕПФ, предаде БТА. Заедно с водещи европейски организации по пътна безопасност от ЕПФ отправят призив към Европейската комисия да бъдат засилени усилията и на националните правителства за по-добра поддръжка на пътищата с цел намаляване броя на жертвите.

Всяка година по пътищата на света загиват близо 1,3 милиона души, а над 50 милиона остават инвалиди за цял живот.

По прогнози на водещи световни организации за пътна безопасност през 2020 г. жертвите от катастрофи по пътищата ще бъдат над 2 милиона души, а травмите от ПТП ще са водеща причина за смъртността сред младите хора по целия свят.

Нека бъдем разумни, нека спрем войната по пътищата! Пази човешкия живот, той е безценен! 

Васил Левски – Апостола на свободата

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837  г. в Карлово. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в Карлово. Година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща. Неговият вуйчо Василий Караиванов започва да се грижи за него и младият Васил става негов послушник. В периода 1852-1854 г. живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Поради отличния успех на момчето вуйчото обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857  г. младежът учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий главно заради обещаното обучение в Русия. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.

Какво кара този човек с вероятно светло бъдеще в духовническите среди да се захване с революционна дейност? Тук е мястото да отдадем заслуженото на друг голям български революционер – Георги Сава Раковски, който по това време разгръща мощна пропагандна дейност, имаща силно влияние върху българската младеж. През 1861  г. вследствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Калоферецът Стоил Попов и Левски полагат едни от първите усилия да вдигнат народа на борба. Естествено българското общество по онова време е крайно неподготвено за бунт и първият революционен напън на Дякона е неуспешен.

Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата по време на военни упражнения той прави „левски скок“ и получава своя прякор. Тук Левски осъществява контакти с българската революционна интелигенция и прави първия си боен опит, сражавайки се храбро с турските части. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. за кратко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив заради участието в легията. След застъпничество на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 г. за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните идеи.

През 1864 г. навръх Великден дякон Игнатий завинаги скъсва с монашеството, като реже косите си и сваля расото. Този акт, извършен пред най-близките, е изключително символичен. Левски радикално зачерква досегашния си живот и се отдава на революционна дейност – превръща се в Апостола на свободата. От 1864 г. до началото на 1867 г. в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) се занимава с учителска дейност. Междувременно развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 г. заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.

В Белград укрепва познанствата си от Първата легия и се запознава с нови революционери, сред които Ангел Кънчев и Любен Каравелов. Скоро след организирането на легията сръбското правителство започва да се държи крайно враждебно с легионерите и в крайна сметка и Втората легия е разтурена. Поведението на тамошните власти променя революционния мироглед на Левски завинаги. Той осъзнава, че всяка помощ, осигурена от чуждо правителство, в никакъв случай не е безкористна. Досега Апостола се е съгласявал с теорията на Раковски, че бунтът трябва да бъде постигнат чрез намесата на чети, навлизащи в България от чужбина. Опитът с четата на Панайот Хитов, нейният неуспех и първите му революционни стъпки още през 1861 г. подсказват на Левски, че погледът на революционерите трябва да се насочи към вътрешността на страната. Само изграждането на стабилна комитетска мрежа в рамките на Османската империя би могло да подготви народа за въстание. Тази стратегия, макар и първоначално трудно наложена от Апостола, е възприета от всяка една бъдеща българска революционна организация – чак до ВМРО. През февруари-март 1868 г. Дяконът трябва да отложи плановете си поради тежка операция, от която трудно се възстановява.

Укрепил здравето си, Левски заминава за Румъния заради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското правителство. През август 1868 г. отива в Букурещ и се свързва с „Българското общество“, което осигурява и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Есента на същата 1868 г. съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг.

На 11 декември 1868 г. с параход от Турну Мъгуреле Дяконът тръгва за Цариград. Оттам започва първата си обиколка във вътрешността на страната, подпомогнат от „Българското общество“. Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.

На 1 май 1869  г. Апостола предприема втората си обиколка. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци, с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова не съществува, но Левски правилно преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. Създава контакти в Румъния – като този с Данаил Попов, който първоначално го препоръчва на брат си в Плевен, а по-късно служи на Апостола за връзка с емигрантските среди във Влашко. Братът на Попов запознава Левски с хора, верни на освободителната борба, в градове, близки до Плевен, и така започва изграждането на комитетската мрежа – първо в Плевен, а после и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други селища. По време на втората обиколка Апостола преосмисля преценката си за готовността на народа за скорошно въстание и заключва, че е нужна много по-задълбочена подготовка.
На 26 август 1869 г. Левски се завръща в Букурещ.  Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си. Първоначално среща пълно неразбиране сред революционерите, които още таят надежди за чужда помощ. В края на 1869 г. Апостола заедно с Любен Каравелов участва в основаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Макар Каравелов да възприема някои от идеите на Левски, двамата водачи на революционното движение се разминават в основни свои възгледи. За Каравелов участието на съседните балкански народи в бъдещата революция е абсолютно задължително, докато Левски смята, че това би спомогнало за бунта, но основната тежест трябва да падне върху  българско население. Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства (той много добре си спомня отношението на сърбите към легионерите в Белград).

Разочарован от неразбирането, което среща сред емигрантите, през май 1870 г. Левски се завръща в България, заема се с доизграждането на комитетската мрежа и създаването на ВРО (Вътрешна революционна организация). За столица на организацията е избран Ловеч, а комитетът там се смята и за БРЦК. По този начин през 1870-1872 г. в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета – Каравеловият в Букурещ и този на Левски, който действа в България. ВРО все повече заприличва на мощна революционна организация.

Апостола прозира, че за делото са нужни средства, които могат да бъдат осигурени от презряното от него чорбаджийско съсловие. Събирането на пари според Дякона трябва да бъде доброволно, но при отказ революционният терор е позволен.

Левски не прекратява напълно връзките си с Букурещкия БРЦК – поддържа отношения най-вече чрез Данаил Попов. През 1871 г. БРЦК му изпраща двама помощници – Ангел Кънчев и печално известния Димитър Общи.

От началото на 1872 г. ВРО поема курс за обединение с Букурещкия БРЦК. Естествено, тази дейност на Левски е приветствана и от 29 април до 5 май 1872 г. се провежда първото общо събрание в Букурещ. Изработени са програма и устав на организацията. Проектът за структурата на БРЦК на Левски е пренебрегнат за сметка на идеите на Каравелов. Вместо два централни комитета (в Букурещ и България) както досега, се приема да съществува единен БРЦК с неизвестно местонахождение. Според устава всеки член на Централния комитет (ЦК), „дето и да бъде той, може да представлява всичкия централен комитет, ако само той има в ръцете си пълномощно писмо“. Такова писмо е предоставено на Левски и той получава неограничени (в рамките на организационния устав) правомощия за дейността си във вътрешността на страната.

С пълномощното писмо на 1 юли 1872 г. Левски се завръща в България и продължава дейността си по организирането на комитетите. Междувременно насочва вниманието си към доставянето на оръжие. Принудителното събиране нa средства – най-вече от чорбаджии, става честа практика. След събранието в Букурещ организациите в България стават все повече и повече, а хората, назначавани за помощници на Дякона, не му помагат особено. Поради тази причина той решава да раздели страната на революционни окръзи – Орханийски (Ботевградски), Търновски, Сливенски, Ловешки и други. Всеки окръжен център трябва да ръководи местните революционни комитети в окръга. Организирането на окръзи в цялата страна е осуетено от сътресенията, които настъпват в БРЦК през 1872 г. и 1873 г., и водят до смъртта на Апостола на свободата.

За основен виновник на случилото се се счита Димитър Общи. Наложен от ЦК на Левски за негов помощник, Общи е много недисциплиниран, самолюбив, дребнав, словоохотлив и като цяло неподходящ за революционна дейност. Освен всичко друго той плете интриги срещу Апостола, стремейки се да изземе функциите му. Левски дори пише на ЦК с молба да „обуздае“ Димитър Общи.  ЦК излиза със становище, потвърждаващо ръководната функция на Левски, но както събитията показват, това се оказва  безрезултатно.

Дяконът по начало е съгласен обирите на държавни институции да се превърнат в практика за набиране на средства, но едва когато организацията е добре изградена и готова да се защити от ответната реакция на имперските власти. Ето защо той категорично забранява на Димитър Общи да извърши планирания обир на турската поща в прохода Арабаконак. Въпреки забраната Общи действа на своя глава и на 22 септември 1872 г. извършва обира. Първоначално полицията приема версията, че случилото се е дело на „уволнени войници“, както докладват някои свидетели. Заради бъбривостта на няколцина от участниците обаче властта скоро разбира истинската цел на грабежа и залавя организатора Димитър Общи. Арестуваният, вместо да следва неписаните конспиративни закони, решава, че трябва да покаже на света, че обирът е политическо деяние, и започва да разкрива имена и подробности около организацията.

Турското правителство получава неоспорими доказателства за съществуване на територията на империята на конспиративна бунтовна организация, водена от вече издирвания Васил Левски. След като научава, че  Димитър Общи издава всичко, Апостола предупреждава местните организации да вземат мерки. Междувременно ЦК излиза с неясна и неадекватна позиция по отношение на обира. Предписва първо да се нападне затворът и да се освободят задържаните, а ден по-късно настоява за преждевременно вдигане на въстанието. Левски също обмисля нападение над затвора, но преценява, че то може да има пагубни последствия  за организацията. Вдигането на въстание в обстановка на повишена бдителност на правителството също е немислимо. Все пак като привърженик на принципа на вишегласието Левски не отрича решенията на ЦК еднолично, а заставя всеки комитет да отговори на нареждането на ЦК. Общото мнение съвпада с това нa Апостола – народът все още е крайно неподготвен за въстание. Дяконът решава, че трябва незабавно да замине за Румъния и да разубеди БРЦК относно решението за въстание, като им изложи народните настроения. В същото време той нарежда на вътрешните комитети все пак да се подготвят усилено за бунт. Мнозина другари съветват Левски да се прикрие, докато вълненията отминат. Междувременно правителството създава мрежа от шпиони с цел да открият Апостола.

Левски заминава за Ловеч, където пристига на 25 декември 1872 г. Положението, което заварва там, е изключително тежко. Комитетът не действа адекватно, а и полицията е на крак. Къщата на председателя на комитата поп Кръстьо е под наблюдение и среща между него и Апостола е невъзможна. Левски тръгва с Никола Цветков на 26 декември за Търново. В самара на коня на Цветков е архивът на организацията. Вечерта остават да пренощуват в Къкринското ханче, чийто съдържател е и член на комитета – Христо Цонев Латинеца. Според общоприетата теза там Левски трябва да се срещне с поп Кръстьо, който го предава. Според други версии предателската вина не бива да се хвърля върху свещеника. Апостола на свободата е заловен от заптиета, обкръжили ханчето. Дяконът опитва да си пробие път чрез стрелба, но е ранен и хванат. От Къкрина е върнат в Ловеч, а после е закаран в Търново и София, където е съден. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността върху себе си.

На 6 февруари (18 нов стил) 1873 г. Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди и в България, и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния. ОКР е четвъртата най-разпространена болест. Тази диагноза се поставя също толкова често, колкото и диагноза за диабет и астма.

Често срещани компулсии:

• Броене на специфични неща (например стъпки), понякога по специфичен начин (например на интервали от две). Извършване на други повтарящи се действия с нетипична чувствителност към числа.
• Често миене на ръце
• Прочистване на гърлото
• Подреждане на предметите в права линия
• Проверяване дали е заключена колата
• Организиране на нещата по определен начин
• Включване и изключване на светлините
• Докосване на предметите определен брой пъти, преди напускане на стаята
• Ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките
• Изкачване на стълбите винаги завършвайки на един и същ крак

За хората с ОКР тези ритуали и придружаващият ги страх и безпокойство отнемат часове всеки ден, затруднявайки изпълнението на работните и семейните задължения.Понякога това поведение има и физически проявления. Хората които са вманиачени да си мият ръцете с антибактериален сапун и гореща вода (за да премахнат микробите) могат да разрушат защитата на кожата и да предизвикат зачервяване и разраняване като се стигне до дерматит. За останалите хора тези ритуали изглеждат странни и ненужни. Но хората с ОКР считат тези ритуали за много важни. Страдащите от ОКР чувстват, че техните мисли и поведение е ирационално, но се чувстват принудени да се придържат към тях за да намалят паниката и страха.

Причини: 

От 14 до 16 век в Европа се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични, сексуални или други обсебващи мисли са обладани от дух като Сатаната. Базирайки се на тази причина лечението включва изгонване на "злото" от "обладания" човек чрез екзорсизъм. В началото на 1910 Зигмунд Фройд обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изразяват като симптоми. Фройд описва клиничната история на типичен случай на фобия от докосване като започваща от ранното детство, когато човекът има силно желание да докосва неща. В отговор на това, човекът развива "външна забрана" против такъв тип докосване. Обаче тази "забрана не отменя желанието" за докосване; всичко, което може да се направи е потискане на желанието и "засилването му към несъзнателното".

Петльовден е – празник на мъжката рожба

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. На обредна трапеза се поставя петел, сварен цял или сготвен с булгур на яхния. Зелникът се прави от булгур и сирене. За пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер.

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден — в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.

В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.

Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия обичай, той може да се раздели на два варианта, които имат известни отлики един от друг. Единият е условно нареченият Котленско-Карнобатски вариант (изпълняван в посочените области, както и в някои части на Североизточна България, Добруджа и др.), а другият — Вайковски вариант (отново условно наименование), изпълняван в селата населени с т. нар. вайковци.

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Искам - Искам - Искам ! Заслужава ли си ?

Всеки ден чувам хората да казват, че искат нещо. Всеки иска нещо материално, от което реално погледнато ползата е минимална. А някой замислял ли се е за важните неща, които трябва да искаме всички? Важните неща ли? -
Искам всички болни да оздравеят,
Искам сираците да бъдат осиновени,
Искам хората да не се притесняват, че няма да имат храна, ток, вода и топлина,
Искам...най-вече искам хората да се грижат едни за други, а не като животни да се разкъсваме един-другиго с думи и юмруци. Стига злоба !
Аз искам? А Вие?

Маските в обществото

Запитах се защо хората носят разни маски със себе си. И се замислих, че и аз нося, и как няма ?! Живеем в общество, в което ако се разкриеш какъв си всъщност го използват срещу теб за да те наранят. Много е изгодно за другите да си един, а за когото трябва - друг. В Крайна сметка - който иска да ме опознае - ще ме опознае, нали така?