Множеството състояния и заболявания в медицината изискват диети, цялящи тяхното здравословно повлияване. Както лечението, така и профилактиката от страна на диетата са от голямо значение за комплексното обхващане на проблема и неговото решаване. Храненето е доста подценявано по сила на лечебните резултати, тъй като то се възприема като ежедневие, но именно нутриентите постъпващи в организма ни определят как функционираме.
Първата диета, която ще разгледаме цели овладяване и подпомагане на хронични възпалителни патологии, локализирани в храносмилателната система – стомах, дуоденум (дванадесетопръстник) – язви, операции, повишенакиселинност в регионите.
Важно при тази диета е внасянето с храната на богати нутритивни смеси от ключовите витамини –~~А, B, C, K; Логично на пораженията, тук се цели отбягване на груби дразнещи храносмилателната система храни, целулоза. Порциона на основните нутриенти в лицето на белтъчините, въглехидратите и мазнините не се променя и се придържаме към нормата. Хранителния режим и порционите се определят от 4-5 равномерни хранения за деня, строго фиксирани в определени часове, за да се избегне стресовия момент за храносмилателните органи. Температурните колебания на поднесеното блюдо са в диапазона 15 – 60 градуса, като не трябва да са дразнещи за организма. Приема на готварска сол се нормира към 7-10 гр/ден.
Кулинарната обработка на храните е специфична – те са предимно кашави – пасирани (крем супи, кисели, сокове, пюрета) – цели се по този начин отстраняване на дразнещи, груби компоненти в храната, които биха разстроили фнкците на стомаха. Месните продукти се варят, пекат (скара), запичат се на фурна; зеленчуцие се задушават. Избягва се използването на запръжки и пържене на храната като цяло, както и нейната панировка; отбягват се силни бульони.
Примерни храни, разрешени за консумация при тази лечебна диета биват хляб(бял), сухари, грис, фиде, макаронени изделия, ориз, нишесте и др. Приема на сладки продукти като захар и мед трябва да не е в големи количества и да се намали. Консумиране на обезсолени сирена, извара, млечни продукти (сметана), млека, яйца (тук те се приготвят рохки, твърдо сварените не са за предпочитане). От месата – телешки, агнешки, пилешко, заешко, различни диетични салами и шунки. От голямо значение, като източник на важни витамини са зеленчуците – картофи, тикви, моркови, салати, узрели домати, цвекло, грах; и плодовете – под форма на кисели, компоти, желета, сокове и кремове.
Избягват се тестени изделия – мекици, понички, баници; типов и ръжен хляб; пушени сирена, бульони, мас, лой, тлъсти меса, пикантни храни и концентрирани захари, които биха повишили стомашния ацидитет; патладжани, репички, ряпа, грозде, стафиди.
Изключват се вредни фактори като алкохол, кафе (изключително агресивни към стомашната и дуоденална лигавица), какаото като кофеинов продукт, силни чайове, всички газирани напитки, минерални води с кисел минерален състав, сладолед.
Друга диета застъпва чревна симптоматика – при хронични възпаления на другите части на храносмилателната система – тънките и дебелите черва. Тук тя цели да се ограничи възпалителното огнище, да се възстановят функциите на органите и естествено, да се подобри общото състояние на организма като цяло. Търси се осигуряване покой на червата (да не се възбужда тяхната секреторна или прекомерна двигателна активност – изключение при състояния на понижен пасаж, запек (целулоза, овесени трици, ориз, сливи, плодове и зеленчуци).
Диетата е близка до предходната – избягват се целулозата и лесно ферментиращите храни. Повишава се приема на витамини – ~~ витамин Б2(рибофлавин), витамин Б1 (тиамин), витамин А, витамин C, PP; Повишава се приема на белтъчини, тъй като голяма част от тях се губят от фактори като лющене на епитела, неусвояване и тяхното изхвърляне от храносмилателната система – 1.2 г – 2 г/кг на ден. Приема на въглехидрати се ограничава. Ограничава се приема на млека (често срещана тук чревна непоносимост).
Обработката от кулинарна гледна точка се характеризира с мляни меса, късове (отстраняване ципите, сухожилия, кожи); месата се приготвят, чрез варене, печени на скара/фурна; зеленчуците се варят, приготвят се пюрета от тях, каши или под формата на сокове; плодовете също са от щадящ характер – кисели, желета, компоти, нектари, сокове. Солта отново е в рамките 7-10 гр/ден. Храната е добре затоплена. Храненията са разширени до 5-6 пъти на ден. Честите хранения са ключови за овладяване на патологията тук.
Източник: www.healthstore.bg
No comments:
Post a Comment